Завещания

Съгласно чл. 13 от Закона за наследството всяко пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение “и е способно да действува разумно”, може да направи завещание – тоест да се разпореди с цялото си имущество или с част от него “за след смъртта си”. Това означава, че когато недвижими имоти и вещи биват завещани на някого, те ще станат негова собственост след смъртта на лицето, направило завещанието.

Както по отношение на завещаваното имущество, така и по отношение на кръга от лица, в полза на които може да се завещава, законът предоставя на гражданите голяма свобода. Те могат да се разпореждат чрез завещание с цялото си имущество, което притежават към момента на своята смърт (чл. 14, ал. 1 ЗН), като единствено не трябва да накърняват т. нар. “запазена част” на низходящите си, родителите си или съпруга/съпругата си, в случай, че са оставили такива. Обект на завещанието може да бъде цялото имущество, което завещателят притежава към момента на смъртта си, или дробна част от него – това е т. нар. общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), както и отделни собствени на завещателя към момента на смъртта му вещи или имоти – т. нар. частно завещание (чл. 16, ал. 2 ЗН) или “завет”. Няма ограничения, също така, по отношение на лицата, които могат да наследявaт чрез завещание: това могат да бъдат физически и юридически лица, дори държавата. Разбира се, завещанието няма да произведе действие, ако лицето, в полза на което е направено, почине преди завещателя (чл. 20 ЗН), респективно – ако бъде прекратено или заличено (в случай, че е някакъв вид юридическо лице).

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в  полза на което са направени.

 Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник на лицето, в чиято полза са завещани.

Нотариалната кантора предлага на клиентите си услугата “нотариално завещание”. Нотариалното завещание се извършва от нотариуса задължително в присъствието на двама свидетели, които да не са в родство с молителя. Последният изявява устно своята воля лично на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите (чл. 24, ал. 2 ЗН). Завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и от нотариуса . Извършените нотариални завещания се отбелязват в специални книги и азбучни указатели, водени от Службата по вписвания (чл. 33а от Правилника за вписванията).

В случай, че желаете да извършите нотариално завещание, е необходимо да заявите предварително час за консултация с нотариуса, в рамките на която ще бъдат уточнени подробностите около изготвянето му. Ако предмет на завещанието ще бъдат конкретни недвижими имоти, следва да представите кадастрална схема/скица ,документите за собственост и данъчна оценка на съответния имот, а ако се касае за моторни превозни средства – свидетелство за регистрация и застрахователна оценка. Всички допълнителни въпроси и обстоятелства ще бъдат уточнени по време на Вашата консултация с нотариуса.

Саморъчното завещание трябва да бъде написано изцяло ръкописно само и единствено лично от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание може да бъде предадено за съхранение на Нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието и от Нотариуса и се завежда в специален регистър.